Subclavian steal syndrome – представяне на клиничен случай и диагностичен алгоритъм

Subclavian steal syndrome (SSS) е компенсаторно на високостепенна стеноза или оклузия на проксималния (преди отделянето на a. vertebralis) сегмент на a. subclavia хемодинамично състояние, при което a. subclavia получава кръвоснабдяване от вертебро-базиларната система чрез ретрограден кръвоток по ип...

Full description

Bibliographic Details
Main Authors: Teodor Angelov, Teodora Chamova, Plamen Antimov, Svetlin Tsonev, Kiril Karamfilov, Ivailo Tournev
Format: Article
Language:Bulgarian
Published: Bulgarian Society of Neurology 2022-07-01
Series:Българска неврология
Subjects:
Online Access:https://www.nevrologiabg.com/journal/index.php/neurology/article/view/103
Description
Summary:Subclavian steal syndrome (SSS) е компенсаторно на високостепенна стеноза или оклузия на проксималния (преди отделянето на a. vertebralis) сегмент на a. subclavia хемодинамично състояние, при което a. subclavia получава кръвоснабдяване от вертебро-базиларната система чрез ретрограден кръвоток по ипсилатералната a. vertebralis, като по този начин се заобикаля стенотичният участък и се осигурява трофиката на ипсилатералния крайник. Той често е асимптоматичен, но клинично би могъл да се прояви със симптоми на вертебро-базиларна недостатъчност – пристъпи на замаяност, рецидивиращ световъртеж, drop атаки, намален слух, тинитус, позиционен нистагъм и главоболие, както и със симптоми на хипоперфузия на съответния горен крайник – изтръпване, трофични нарушения, промяна в артериалното налягане и пулсовата честота. Доплеровата сонография (ДСГ) е полезна, като скринингов метод, но стенозата/оклузията трябва да бъде потвърдена и с ангиографски техники (компютърно-томографската ангиография (КТА), дигитална субтракционна ангиография (ДСА) и магнитно-резонансна ангиография (МРА). В терапевтичен план се прилагат различни методики на ендоваскуларната хирургия. Представяме пациенка на 71 г. с датиращи от една година оплаквания от болка в лявата ръка и ограничена подвижност в лявата раменна става, последвани от замайване и залитане наляво при ходене през последните три-четири седмици. След снемането на пълен соматичен и неврологичен статус и провеждането на ДСГ и компютърно-томографска ангиография (КТА), пациентката е диагностицирана със SSS.
ISSN:1311-8641
2815-2522